Jannah Theme License is not validated, Go to the theme options page to validate the license, You need a single license for each domain name.
ПолитикаПрепоръчани

В Турция правят изборна равносметка за възхода и падението на икономиката на Ердоган

Ако турците свалят президента Тайип Ердоган на изборите този месец, това до голяма степен ще се дължи на икономически обрат, при който просперитетът, равенството и способността им да задоволяват основните си нужди започват да се сриват по средата на неговото 20-годишно управление.

Гласуването на 14 май, което се случва по време на стогодишнината на Турската република, е най-големият тест за Ердоган досега. Някои социологически проучвания показват, че той изостава от опозиционния кандидат Кемал Кълъчдароглу, който би преобърнал неговата неортодоксална и жестока за турците икономическа политика.

Подкрепата на Ердоган намаля през последните няколко години, тъй като поредица от валутни сривове и задълбочаваща се криза на разходите за живот бяха предизвикани от неговата политика на намаляване на лихвените проценти в лицето на растящата инфлация.

  • Но според други мерки за икономическо благосъстояние спадът започна по-рано, около 2013 г., което бележи обрат след десетилетие на висок растеж и просперитет при Ердоган и неговата партия с ислямски корени.
  • Това беше годината, в която безпрецедентните национални протести срещу неговото правителство предизвикаха трайно потискане на гражданските свободи. В същото време глобален обрат в пазарната ликвидност остави Турция и други нововъзникващи пазари с недостатъчно финансиране.
  • От 2013 г. чуждестранните инвеститори започнаха да изоставят турските активи, което в крайна сметка остави валутните, кредитните и дълговите пазари в състояние на силно зависими от действията на държавата в нововъзникващата пазарна икономика, която някога беше звезда сред западните фондови мениджъри.

 

В Турция правят изборна равносметка за възхода и падението на икономиката на Ердоган

© Reuters

Всичко, което трябва да знаете за:

“В миналото Ердоган можеше да се справи с поддръжниците си. Но икономическата криза беше пагубна. Поддръжниците му все още го харесват и дори го обичат, но не бяха доволни, че трябва да платят цената за това”, каза Седа Демиралп, председател на катедрата по международни отношения в университета Isik в Истанбул.

Ердоган запазва силна подкрепа сред консерваторите и националистите от селските райони и работническата класа. Той и неговата управляваща коалиция все още могат да надделеят на президентските и парламентарните избори, показват социологически проучвания.

Правителството казва, че намаляването на лихвените проценти е увеличило износа и инвестициите като част от програма, която насърчава спестяванията да се държат в турски лири. Той удвои минималната работна заплата през последните 18 месеца и изразходва рекордни суми за социална помощ, което спомага за поддържането на силен икономически растеж от над 5% миналата година.

Държавните стимули помогнаха безработицата да спадне до 10% от близо 14% през последните две години.

Но чрез намаляване на лихвения процент до 8.5% от 19% от 2021 г. насам, властите изпратиха инфлацията до най-високото си ниво при управлението на Ердоган – до над 85% миналата година. За последен път годишната инфлация достигна официалната цел от 5% през далечната 2011 г.

През 2011 г. неравенството започна да нараства, според индекса “Джини” за разпределението на доходите и богатството. Тази тенденция се ускори през 2013 г., заличавайки големите печалби, постигнати през 2006-2010 г. по време на първото десетилетие на управление на Ердоган.

Базираният в Обединеното кралство изследователски център Legantum Institute класира Турция на 95-то място в световен мащаб по своя индекс на просперитет. Това е с 23 места надолу спрямо 2011 г. поради спад в управлението и личната свобода.

В Турция правят изборна равносметка за възхода и падението на икономиката на Ердоган

© Reuters

През 2002 г. новопоявилата се Партия на справедливостта и развитието на Ердоган (AKP) спечели властта в момент, когато икономиката се възстановяваше от най-лошия си спад от 70-те години на миналия век, с обещанието да се скъса с лошото управление и рецесиите, които отдавна разочароваха турците.

Той стана министър-председател точно когато строгите икономии, наложени по програмата на Международния валутен фонд от 2001-2002 г., отслабнаха и той използва това възстановяване и дипломатически завой към Запада, за да донесе десетилетие на просперитет.

  • Бедността и безработицата намаляха.
  • Инфлацията, която беше трицифрена преди десетилетие намаля, повишавайки привлекателността на турската лира.
  • Западните политики за достъп до “лесни пари” след финансовата криза от 2008-09 г. доведоха до прилив на евтини чуждестранни кредити и подхраниха строителния бум в Турция.
  • Ердоган изглеждаше недосегаем.

Но нещата започнаха да се променят през 2013 г., когато протестите, започнали от парка “Гези” в Истанбул, обхванаха страната, предизвиквайки сблъсъци, арести и лишаване от свобода на участници и организатори

В същото време западните лесни пари пресъхнаха, предизвиквайки изтичане на средства от Турция и ограничавайки нейния бум на евтини заеми.

Годините 2012-2013 г. отбелязаха повратна точка за БВП на глава от населението, който измерва просперитета в доларово изражение, както и за заетостта и други измерители на икономическото благосъстояние. Това беше най-високата граница за чуждестранни инвестиции, според официалните статистики за притежаваните облигации и Turkey Data Monitor. Оттогава стойността на лирата се срина – включително с 80% спрямо долара през последните пет години – подкопавайки покупателната способност на турците.
В Турция правят изборна равносметка за възхода и падението на икономиката на Ердоган

© Reuters

Мурат Ючер, съветник в Global Source Partners и преподавател в истанбулския университет “Koч”, каза, че напредъкът в производителността, наблюдаван през ранните години на ПСР, започва да се обръща след глобалната финансова криза от 2008-2009 г., като вместо това кредитът се превръща в основен двигател на растежа. Това, съчетано с реалното обезценяване на лирата, което по-късно се наложи, е “едно възможно обяснение на този обрат в богатството на Турция от 2013 г. насам – или защо средният турчин започна да обеднява в щатски долари”, каза той.

Ердоган шокира мнозина, когато правителството му прекрати със сила протестите в парка Гези през 2013 г.

“Протестите бяха както реакция на, така и допълнителен тласък за нарастващия авторитаризъм на правителството на ПСР и накараха Ердоган да поведе тотална война срещу опонентите си, използвайки целия правителствен апарат”, каза Атеш Алтънорду, асистент по социология в университета “Сабанчъ” .

Опитът за преврат от 2016 г., извършен от части на армията, за който Анкара обвини базирания в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен (той отрича да е замесен), предизвика тежко извънредно положение, което, според Алтънорду, “формализира едноличното управление на Ердоган, подкрепяно от група раболепни съветници със съмнителна квалификация.”

Съвкупността от тези фактори създаде идеалната политическа буря за икономически провал.

 

Атеш Алтънорду,

асистент по социология в университета “Сабанчъ”

 

 

И все пак други ключови структури като здравеопазване, инфраструктура и достъп до пазара остават стабилни, след като се подобриха драстично, след като Ердоган встъпи в длъжност през 2003 г., което помогна на неговата ПСР да спечели повече от дузина последващи избори.

Ердоган има “база от обожаващи го и лоялни поддръжници [защото] гражданите се радваха на значително по-добър стандарт на живот, отколкото през по-голямата част от 20-ти век”, пише Сонер Чагаптай в книгата си от 2021 г. “Султан през есента”. Преди Ердоган да дойде на власт детската смъртност в Турция беше сравнима с тази в Сирия отпреди войната, а сега е подобна на тази в Испания, пише той.

Но през последното десетилетие политическите раздори се засилиха в цялата страна, тъй като Ердоган се обърна към националистически съюзници, за да осигури мнозинство в парламента. По-късно той спечели оспорван референдум за приемането на президентската система, която концентрира властта в неговия дворец.

Някои ключови икономически служители напуснаха AKP като несъгласие със заграбването на властта. Анализатори казват, че след това започнаха да се появяват пукнатини в неговите политики, включително натиск върху централната банка да намали лихвите, дори когато лирата изпадна в криза през 2018 г. и края на 2021 г.

“Всеки си спомня ранното правителство на Ердоган, когато се смяташе, че създава приобщаваща икономика. Но всъщност то остави безпрецедентно големи части от обществото напълно зависими от правителството и това е неустойчиво”, каза Бюлент Гюлтекин, бивш управител на турската централна банка, който е професор в университета “Уортън”.

“Ако Ердоган спечели изборите и продължи икономическата си политика, в един момент ще се стигне до пълен крах. Това е доста мрачна картина”, каза той. “Можеш да отложиш нещата за известно време, но накрая трябва да платиш сметката.”

Източник: Дневник

Подобни публикации

Back to top button