Защо левите на Запад подкрепят палестинците?

На пръв поглед съюзът изглежда странен. Западни социалисти, феминистки и ЛГБТ активисти защитават палестинците, въпреки че влиятелни организации в палестинското общество изповядват възгледи, несъвместими с техните. Най-очевидният пример е „Хамас“ — ислямистко движение, чиято представа за обществен ред е далеч от прогресистките идеи за лична свобода и равноправие.

Но привидният парадокс съдържа няколко различни въпроса. Защо левите подкрепят палестинските граждански и национални права? Защо някои от тях отхвърлят ционизма? И защо част от радикалната левица омаловажава или оправдава насилието срещу израелски цивилни?

Отговорите са различни. Смесването им пречи да се разбере както основателната солидарност, така и идеологическата слепота.

Левицата не подкрепя една и съща „Палестина“

За социалдемократическите партии палестинската кауза обикновено означава държавност, защита на цивилните и договорен мир с Израел. За революционни социалисти и антиционистки движения тя може да означава премахване на съществуващия израелски държавен модел и изграждане на различен политически ред върху цялата територия.

Това разграничение има конкретни изрази. В предизборната си програма от 2024 г. британската Лейбъристка партия подкрепя палестинска държава като част от решение с две държави, включващо сигурен Израел. Американският сенатор Бърни Сандърс съчетава остра критика на израелските военни действия с недвусмислено осъждане на терористичното нападение на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г.

Антиционистката организация Jewish Voice for Peace, от своя страна, представя освобождението на палестинците като част от преодоляването на ционизма. Нейното участие показва и защо пропалестинската мобилизация не може да бъде сведена до противопоставяне между евреи и неевреи.

Данните също разкриват различия. В политическата типология на Pew Research Center, публикувана през юни 2026 г., 51% от групата „лоялни либерали“ имат положително отношение и към израелците, и към палестинците. Сред „левите прогресисти“ 59% гледат положително на палестинците и отрицателно на израелците. Това са американски данни, които не могат автоматично да се пренесат върху Европа, но ясно показват разделението между взаимното признаване и едностранната идентификация.

Исторически левицата невинаги е била против Израел

Съвременната картина лесно прикрива факта, че Израел има силни социалистически корени. Работническият ционизъм, профсъюзното движение и кибуците са важни за изграждането на еврейската държава. За част от западните социалисти тя дълго представлява едновременно убежище след Холокоста и общество с впечатляващи колективистични начинания.

Дори СССР признава Израел през май 1948 г. Следователно противопоставянето между левица и Израел не е заложено неизбежно в самото възникване на държавата.

Промяната се развива през Студената война и се задълбочава след войната от 1967 г., когато Израел поставя под свой контрол Западния бряг, Източен Йерусалим и ивицата Газа. В същото време международната левица все повече се ориентира към антиколониалните и националноосвободителните движения.

В тази перспектива палестинците постепенно заемат мястото на народ, лишен от държава и подчинен на по-силна военна власт. Израел все по-често се възприема през съюза му със Съединените щати и контрола над палестински територии.

Това преориентиране не се дължи само на съветско влияние. Новата левица развива собствена солидарност с движенията от т.нар. Трети свят. Дискусиите за Палестина в американския Студентски координационен комитет за ненасилствени действия — SNCC — още през 1967 г. показват ранното свързване на палестинския въпрос с борбите срещу расизма и колониализма.

Антиколониализмът дава основната обяснителна схема

За голяма част от радикалната левица конфликтът се вписва в противопоставянето между колонизатор и колонизиран.

Палестинците се разглеждат като местно население, преживяло загуба на земя, бежанство и ограничаване на самоопределението. Израел се описва като проект на заселнически колониализъм, подкрепен от западни сили.

Тази схема има голяма мобилизираща сила. Тя свързва Палестина с Алжир, Южна Африка и други исторически борби за освобождение. Осигурява и готов политически речник: деколонизация, съпротива, солидарност, бойкот.

Но като цялостно обяснение тя има ограничения. Може да подцени историческата връзка на евреите със земята, характера на ционизма като движение за национално самоопределение и факта, че много израелски евреи произхождат от общности в Близкия изток и Северна Африка. Не всички могат смислено да бъдат описани като европейски пришълци.

Проблемът настъпва, когато сложната история се превърне в разпределение на неизменни роли. Едната страна получава статута на вечна жертва, а другата — на постоянен виновник. Тогава конкретните действия започват да се оценяват според самоличността на извършителя.

Подкрепата има и основания, независими от идеологията

Не е необходимо човек да приема антиколониалната теория, за да подкрепя палестинската държавност или да се противопоставя на нарушения на гражданските права.

В консултативното си становище от 19 юли 2024 г. Международният съд на ООН определя продължаващото израелско присъствие в окупираната палестинска територия като неправомерно и посочва задължение то да бъде прекратено възможно най-бързо. Съдът разглежда и незаконността на заселническата политика. Становището не е присъда срещу съществуването на Израел и трябва да се разграничава от други международни съдебни производства.

Страданието на цивилните в Газа също поражда съчувствие, което не изисква предварителна политическа принадлежност. Искането да бъдат защитени деца, да се осигури храна или да се спазва международното хуманитарно право не е само по себе си подкрепа за „Хамас“.

Това обяснява защо палестинската кауза достига далеч отвъд революционните организации. За много участници тя е въпрос на човешки права, а не програма за премахване на Израел.

Израел е и въпрос за собствената политика на Запада

За американската левица конфликтът не е само далечна война. Съединените щати предоставят значителна военна помощ на Израел, а според Изследователската служба на Конгреса той исторически е най-големият получател на американска външна помощ по натрупана стойност.

Така протестът срещу израелските действия се превръща и в протест срещу решенията на собственото правителство: как се използват данъците, какви оръжия се продават и каква дипломатическа подкрепа се предоставя.

Тук има две различни логики. Едната настоява западните държави да носят отговорност за действия, които подпомагат. Другата превръща противопоставянето на САЩ в основен критерий за политическа правота.

Втората е известна като лагерно мислене: противникът на Вашингтон се възприема като естествен съюзник, независимо от собствените му практики. Това е аналитично разграничение, а не характеристика на всички леви.

Именно тук могат да бъдат пренебрегнати авторитаризмът, религиозната принуда и репресиите на организации, които иначе биха били неприемливи за прогресистите.

Палестина обединява различни протестни движения

Палестинската кауза предлага общо поле за социалистически, антирасистки, феминистки и ЛГБТ движения. Те не споделят непременно една икономическа програма, но могат да се обединят около идеята за взаимно свързани форми на потисничество.

Практически инструмент за това е движението BDS — бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции. Призивът му от 2005 г. се позовава на южноафриканската борба срещу апартейда и поставя искания за прекратяване на окупацията, равноправие на арабско-палестинските граждани на Израел и защита на правото на завръщане на бежанците.

Бойкотът позволява международният конфликт да бъде превърнат в местна кампания. Университет, пенсионен фонд, културна институция или компания могат да бъдат подложени на натиск заради своите инвестиции и партньорства.

Това прави каузата организационно достъпна. Участникът получава конкретна цел, върху която смята, че може да влияе. Същевременно отделните искания, особено начинът на осъществяване на правото на завръщане, пораждат сериозни спорове за бъдещото устройство и сигурността на Израел.

Защо феминистки и ЛГБТ активисти защитават палестинците?

Най-силният им аргумент е, че правата не зависят от това дали защитаваният човек споделя техните убеждения. Може да се противопоставяш на религиозната нетърпимост в дадено общество и едновременно да защитаваш неговите цивилни от насилие.

Освен това палестинците не са еднородна ислямистка общност. Сред тях има светски хора, християни, феминистки и сексуални малцинства. Палестинската организация alQaws например свързва защитата на сексуалното и половото разнообразие с палестинското самоопределение.

Затова солидарността с палестинците не е по необходимост съюз с ислямизма.

Противоречието възниква, когато тази солидарност включи политическо одобрение на „Хамас“. Human Rights Watch документира ограничения, налагани от неговите власти върху пътуването на жени. Разследването на организацията за 7 октомври установява и военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени от водени от „Хамас“ въоръжени групи.

Дори в революционната левица има изрично осъзнаване на проблема. Изданието Left Voice аргументира през 2024 г., че противопоставянето на американската политика не изисква безусловна политическа подкрепа за „Хамас“, Иран или „Хизбула“.

Следователно въпросът е дали защитата на палестинските права включва защита и срещу техните собствени потисници.

Когато „съпротивата“ започне да оправдава всичко

Най-опасната част от радикалната позиция е преминаването от историческо обяснение към морално оправдание.

Окупацията, блокадата и политическата безизходица са важни за разбирането на конфликта. Те обаче не освобождават извършителите на убийства и отвличания от отговорност.

Показателно е изявлението на Democratic Socialists of America от 7 октомври 2023 г. То осъжда убийството на всички цивилни, но представя събитията преди всичко като пряк резултат от израелската политика. Тази формулировка не е открита подкрепа за нападението, но пренася центъра на отговорността от извършителите към контекста.

Тук личи слабостта на схемата „потисник — потиснат“. Ако принадлежността към потиснатата страна започне да предоставя морален имунитет, универсалните права се превръщат в партийна привилегия.

Същият проблем възниква и в обратната посока: престъпленията на „Хамас“ не предоставят неограничено право за действия срещу палестинското цивилно население.

Антисемитизмът е реален риск, но не обяснява всяка подкрепа

Критиката на израелското правителство и подкрепата за палестинска държавност не са автоматично антисемитизъм. Дори работната дефиниция на Международния алианс за възпоменание на Холокоста изрично различава обичайната критика към Израел от антисемитските прояви.

Границата се преминава, когато евреи извън Израел бъдат държани отговорни за неговата политика, когато се използват конспиративни представи за еврейска власт или когато нападенията срещу евреи се оправдават като политическа съпротива.

Еврейското участие в пропалестински движения не означава, че антисемитизъм не може да се появи в тях. Но то прави несъстоятелно и обратното обобщение — че цялата кауза е прикрита омраза към евреите.

Каузата е изпитание за собствените принципи на левицата

Западните леви подкрепят палестинците по съчетание от причини: защита на по-слабата страна, самоопределение, антиколониална традиция, противопоставяне на западната външна политика и принадлежност към общо протестно движение.

При едни водещи са универсалните права. При други — революционната идеология. При трети палестинската кауза става символ на борбата срещу Запада.

Решаващата разлика се проявява в отношението към конкретните действия. Последователната защита на човешките права изисква да се признаят палестинските права, израелската сигурност и отговорността на всяка страна за престъпленията ѝ.

Когато левицата защитава палестинците и срещу външна принуда, и срещу собствените им авторитарни организации, тя следва заявените си принципи. Когато оправдава тероризма заради политическата самоличност на извършителите, тя ги изоставя.

Източници

• Pew Research Center: политическа типология от юни 2026 г.; различия между либерални и прогресистки групи в отношението към израелците и палестинците.
• Лейбъристка партия; Бърни Сандърс: програма от 2024 г. за решение с две държави; изявления, осъждащи нападението на „Хамас“ и настояващи за защита на палестинските цивилни.
• Държавен департамент на САЩ; Германски исторически институт; SNCC Digital Gateway: документи за съветското признаване на Израел, социалистическите корени на кибуците и палестинския въпрос в американските движения от 1967 г.
• Международен съд на ООН: съобщение за консултативното становище от 19 юли 2024 г., публикувано от ООН.
• Изследователска служба на Конгреса на САЩ: доклад за американската помощ за Израел.
• BDS; Jewish Voice for Peace: учредителният призив от 2005 г. и собствените програмни позиции на организациите.
• alQaws; Left Voice: позиции за палестинските права, сексуалните малцинства и разграничаването от ислямистки организации.
• Human Rights Watch: ограничения върху правата на жените в Газа; разследване на престъпленията на водени от „Хамас“ групи на 7 октомври.
• Democratic Socialists of America; Международен алианс за възпоменание на Холокоста: изявление от 7 октомври 2023 г.; работна дефиниция на антисемитизма.

U-DIGEST