Испания излезе на улицата заради Сеута: миграционната криза прерасна в политическа

Udigest септември 5, 2026

30 5 minutes read

Десетки хиляди испанци излязоха по улиците на Мадрид, Валенсия, Севиля, Малага, Барселона, Билбао и още стотици населени места на 2 септември в знак на солидарност със Сеута – испанския автономен град на северноафриканския бряг, който повече от месец живее с последиците от безпрецедентното масово преминаване на мигранти от Мароко.

Демонстрациите съвпаднаха с Деня на Сеута и първоначално бяха замислени като общонационална проява на солидарност с града. Много бързо обаче те придобиха отчетливо политически характер. Наред с лозунга «Сеута не се продава, Сеута се защитава» в редица градове прозвучаха искания за оставката на премиера Педро Санчес и обвинения, че неговото правителство не е защитило испанската граница и води прекалено отстъпчива политика спрямо Мароко.

Как започна кризата

На 30 и 31 юли десетки хиляди души преминаха от Мароко в Сеута. Различните източници дават оценки между над 70 000 и около 80 000 души – мащаб, несъпоставим с обичайния миграционен натиск върху малкия испански анклав.

Значителна част от тях впоследствие се върнаха в Мароко, но хиляди останаха в Сеута. Испанското правителство говори за около 5000 души, докато други оценки достигат до 9000–10 000. За град с население от приблизително 85 000 души дори по-ниската цифра означава извънредно натоварване върху социалните услуги, полицията, здравеопазването и местната инфраструктура.

Самото преминаване също имаше трагични последици. При опитите да бъде достигната испанска територия загинаха десетки хора.

Първоначално масовото движение беше обяснявано до голяма степен с разпространявани чрез социалните мрежи слухове, че испанската граница е отворена. Постепенно обаче възникна много по-неудобният за Мадрид въпрос: било ли е случилото се действително спонтанно?

Полицейски доклад насочи вниманието към Мароко

Непосредствено преди демонстрациите стана известно съдържанието на доклад на испанския Национален център за имиграция и граници, предоставен на съдията, разследващ събитията от 30 и 31 юли.

Според информацията, публикувана от EFE и испанските медии, документът определя масовото преминаване като «планирано», а не спонтанно. В него се посочва, че марокански жандармеристи и цивилни служители са насочвали групи хора към испанската граница.

Докладът обаче не е равнозначен на доказателство, че акцията е била организирана от правителството на Мароко. Именно върху тази разлика настоява кабинетът на Педро Санчес.

На 3 септември премиерът заяви пред Конгреса, че няма достатъчно доказателства, позволяващи да се заключи, че Мароко като държава е «планирало и осъществило» масовото навлизане. Санчес все пак призна, че през приблизително десет часа на 30 юли мароканската жандармерия фактически е позволявала преминаването през границата, и заяви, че трябва да се установи дали става дума за неспособност да бъде овладяна ситуацията или за съзнателно бездействие.

Това превърна миграционната криза и в дипломатически проблем между Мадрид и Рабат.

Сеута излезе на улицата

Най-символичната демонстрация естествено беше в самата Сеута. Според различните оценки в нея участваха между 20 000 и над 25 000 души, което я превърна в една от най-големите обществени прояви в съвременната история на града.

Испански и сеутски знамена изпълниха улиците, а основният лозунг беше:

«Сеута не се продава, Сеута се защитава».

Президентът на автономния град Хуан Хесус Вивас поиска възстановяване на нормалния живот и извеждане на хората, влезли незаконно и останали на територията на Сеута.

В речта му обаче имаше и друг важен мотив – опасението сред местното население, че градът може да се превърне в инструмент за натиск в сложните отношения между Испания и Мароко.

Сеута, както и другият испански град в Северна Африка – Мелиля, отдавна е предмет на териториални претенции от страна на Мароко. Мадрид категорично отхвърля тези претенции.

От Сеута протестът се пренесе в цяла Испания

Федерацията на испанските общини и провинции – FEMP – организира прояви в повече от 260 населени места.

Особено голяма беше демонстрацията в Мадрид. Според представителството на централното правителство участниците са били около 50 000, докато общината даде значително по-висока оценка – 150 000 души.

Във Валенсия местните организатори съобщиха за над 50 000 участници. Големи прояви имаше още в Севиля, Малага, Билбао, Сарагоса и други градове.

Така протестът, започнал като солидарност със сравнително малък и отдалечен испански град, се превърна в национална политическа демонстрация.

Опозицията застана начело на недоволството

В мадридската проява участваха лидерът на консервативната Народна партия Алберто Нунес Фейхоо, лидерът на Vox Сантяго Абаскал, президентът на автономната област Мадрид Исабел Диас Аюсо и кметът на столицата Хосе Луис Мартинес-Алмейда.

Алмейда прочете декларация в защита на испанския суверенитет над Сеута и заяви, че когато една испанска граница е поставена под натиск, зад нея трябва да застане цялата страна.

Народната партия и Vox обаче отидоха по-далеч и насочиха политическата отговорност пряко към Санчес. Опозицията обвинява премиера, че отказва да заеме достатъчно твърда позиция спрямо Рабат дори след появата на полицейския доклад.

Фейхоо постави въпроса защо правителството изглежда толкова предпазливо спрямо Мароко, докато Абаскал отдавна представя случилото се не като миграционна криза, а като проблем на националния суверенитет и сигурността.

Част от протестите преминаха границата между патриотизъм и ксенофобия

Общонационалната мобилизация обаче не беше политически еднородна.

На някои места наред с лозунгите в защита на Сеута прозвучаха открито антимюсюлмански и антиимигрантски призиви. В Мадрид към отделна демонстрация пред Конгреса се присъединиха и представители на крайнодясната организация Núcleo Nacional.

След края на проявата се стигна до сблъсъци с полицията. Четирима души бяха задържани, а четирима полицаи пострадаха. Полицията използва средства за борба с безредици, след като срещу служителите на реда бяха хвърляни предмети.

Имаше и нападения срещу журналисти.

Паралелно с проявите в подкрепа на Сеута в Мадрид и Барселона се проведоха антирасистки демонстрации. В Барселона двете групи бяха разделени от полицейски кордон.

Това показва, че зад привидно общия лозунг за солидарност със Сеута постепенно се оформят две различни теми – едната е защитата на испанската граница и въпросът за поведението на Мароко, а другата е отношението към мигрантите и мюсюлманското население.

Санчес се оказа под натиск не само отдясно

Политическият проблем за премиера е по-сериозен от обичайния сблъсък между управляващи и опозиция.

При изслушването му в Конгреса критики към позицията на правителството дойдоха не само от Народната партия и Vox. Представители на други парламентарни сили също поискаха по-ясно обяснение за поведението на Мароко.

Санчес настоява, че не е имало предварително предупреждение, което да предвижда мащаба на събитията от 30 и 31 юли. Той нареди да бъдат публикувани докладите на службите и органите за сигурност, свързани с кризата.

Това е важно, защото спорът вече не е само за това какво се е случило на границата, а и за това какво е знаело правителството преди събитията.

Защо Мароко е толкова чувствителна тема за Испания

Отношенията между двете държави са сложни поради географията, миграцията, икономическите връзки, Западна Сахара и статута на Сеута и Мелиля.

Мароко не признава испанския суверенитет над двата града и ги разглежда като територии, които в бъдеще трябва да бъдат върнати под мароканско управление. За Испания обаче те са неразделна част от националната територия.

Същевременно Мадрид има жизнен интерес от сътрудничеството с Рабат при контрола на миграционните маршрути. Мароканските сили за сигурност могат значително да ограничават или – както показват предишни кризи – да отслабват контрола върху потоците към испанска територия.

Тъкмо затова всяко съмнение, че миграцията може да бъде използвана като средство за политически натиск, придобива в Испания много по-голямо значение от обичайния дебат за нелегалната имиграция.

От миграционна към политическа криза

Демонстрациите от 2 септември показаха, че събитията в Сеута вече не могат да бъдат разглеждани като местен проблем.

Въпросите са поне три.

Първият е чисто практически – как Сеута да се върне към нормален живот и какво да стане с останалите там мигранти.

Вторият е дипломатически – имали ли са марокански представители съзнателна роля в масовото преминаване на границата и ако да, на какво равнище е било взето подобно решение.

Третият е вътрешнополитически – знаело ли е правителството на Педро Санчес предварително за опасността и адекватно ли е реагирало.

Отговорите на тези въпроси тепърва ще се търсят. Но протестите показаха нещо, което вече е факт: кризата в един град с население под 100 000 души се превърна в национален спор за границите, отношенията с Мароко и доверието в испанското правителство.