Проектът „Хабитат Сакар“ е насочен към защита на целеви животински видове и подобряване на условията в техните местообитания. Негова цел са девет вида прилепи, каспийската блатна костенурка и жабата червенокоремна бумка.
За опазване на животинските видове Европейският съюз създаде мрежата „Натура 2000“. Това е системата от всички екологично защитени зони в Европейския съюз. Основава се на две директиви – тази за птиците от 1979 г. и за местообитанията или както все по-често ги наричаме: хабитатите. Територията на НАТУРА 2000 включва защитени резервати, но включва и частна собственост, където човешката дейност също се регламентира в интерес на животните, с които в крайна сметка имаме обща природа и делим една и съща среда, в която обаче нашата отговорност е много по-голяма, защото имаме ум.
Към момента „Натура 2000“ обхваща 34.4% от територията на България, а именно: 120 защитени зони за опазване на дивите птици, покриващи 23.1 % от територията на България и 233 защитени зони за опазване на природни местообитания, покриващи 30,3 % от територията на България. Сборът от процентите е по-голям, защото има припокриване на зоните. Общо те са 353 към 2022 година, като 13 са с обща граница по двете директиви. По процентно покритие на мрежата „Натура 2000“ България се нарежда на трето място в ЕС, след Словения и Хърватия. Индексът на достатъчност на мрежата „Натура 2000“ се доближава до 100%.
Екологичната мрежа „Натура 2000“ се определя от два основни европейски документа:
– Определяне на екологичната мрежа в частта и от защитените зони по чл.6 ал.1 т.3 и 4 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване местообитанията на птиците от директива 2009/147/ЕС)
– Определяне на екологичната мрежа в частта и от защитените зони по чл.6 ал.1 т.1 и 2 от ЗБР (Натура 2000 в частта и за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от директива 92/43/ЕЕС)
Защитените територии са нещо различно от НАТУРА 2000 и са извън нея, но могат да се припокриват териториално. Те се регламентират от Закона за защитените територии. По определени на националното законодателство техният брой е 1 016 с обща площ 584 861.5 ха или 5.3% от територията на страната.
Средната стойност на защитените зони по „Натура 2000“ за ЕС 18%, което би трябвало да означава, че имаме повече природни богатства от другите европейски държави. А в крайна сметка няма нищо по-важно от природата, защото тя е материалният свят, който съдържа живота и ресурсите за неговото съществуване. Светът е градина, човекът е неин стопанин, а не случайно преминаващ турист, който ще си хвърли станиолчето от вафлата и ще продължи нататък.
Ако трябва да посочим пет важни проблема в отношенията човек-природа, може би на първо място трябва да посочим това, че човекът гледа само да взима, без да дава. Човекът не вярва, че дължи любов на растенията и животните, а това е много грешно.
Освен това си въобразяваме, че природата може да се грижи сама за себе си. Това донякъде е така. Някой беше изчислил, че ако човечеството внезапно изчезне, 300 000 години ще бъдат достатъчни на природата, за да не остане следа и от най-индустриалната цивилизация. Не знаем дали е вярно, но като цяло природата не може да се грижи за себе си, защото няма разум. Просто е много голяма и нашите действия се размиват в нея. Човекът има разум. А грижата е разумно действие.
На следващо място е желанието на човека да променя природните закони – генно инженерство, синтетични минерали, изкуствен климат и т.н. Прекалено отскоро сме на земята, за да знаем какво ще произлезе от хитроумните ни опити.
Четвъртият голям проблем е консуматорството. Човечеството консумира много повече ресурси, отколкото са му необходими в действителност. Защо трябва да си сменяме тостера или мобилния телефон всяка година? Не трябва. Обаче има и социална страна. Ако не си ги сменяме, пазарите ще се свият, производства ще станат излишни, хора ще останат безработни, защото няма да има какво да произвеждат. Падаме в собствения си капан. Защото си мислим, че щастието цел, която, ако не постигнем, значи сме се провалили. И това не е така.
И петият проблем в отношенията човек-природа са болестите. Медицината е прекалено технологична. Постигнала е чудеса, но е станала сляпа за някои неща, които в природата са прости и естествени. Човекът гледа на природата като на свой дом – все по-луксозен – и забравя, че тя е голям организъм, част от който е и самият той. Така пропуска много прости и елегантни решения за самия себе си и за своето здраве.
Понеже човекът е органична част от света, в материалната си част той много прилича на животните. А се различава по това, че има разум. Не че животните нямат, но човешкият е по-друг. Животните също имат разум. Имат и чувства. Доколкото разумът им е по-опростен и синтетичен, то чувствата им в някои случаи са по-силни от нашите, защото няма какво да ги захлупва. Всеки иска да живее. Застрашеният живот поражда едни и същи чувства както у прилепа, така и у човека. Всеки бозайник обича децата си. Всеки има представа за добро и зло. Тук много си приличаме. Различаваме се по това, че човекът може да абстрахира, неговият духовен живот е несравним с нищо, той е уникален. Дори да е затворен в кутийка, човекът може да странства из безкрайни простори с ума си. Това никой не може да му отнеме. От една твърде опростена гледна точка животните са като деца, а ние сме възрастните, които знаем кое е редно. Ако има нещо, което свързва човека и животните, това е общият закон, под който живеят.
Човекът е единственото същество, което целенасочено защитава другите същества. Мотивите му могат да бъдат както утилитарни, така и морални. Всъщност те са едни и същи, но могат да бъдат описани от различни гледни точки. Утилитарни, защото човекът е крехък и много по-зависим от средата си, отколкото му се иска да вярва. Опазвайки средата си, опазва себе си. Това би трябвало да е част от инстинкта за самосъхранение, обаче при околната среда, когато този инстинкт се задейства, обикновено вече е късно. За динозаврите метеоритът, който ги е унищожил, първоначално е бил просто красива падаща звезда на нощното небе. При моралните мотиви е нещо подобно, само че от гледна точка на представата за добро и зло. Животът (битието) е добро, смъртта (небитието) е зло. Подкрепата за живота е подкрепа за доброто. Това е моралната страна.
Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.
