Олия Хортън
Пиер-Мари Дрю: Изкуственият интелект няма да замени великите артисти
Музикалният супервайзор зад «Емилия Перес» за призванието си, работата с Жак Одиар и бъдещето на филмовата музика
Да бъдеш супервайзор на филмова музика изисква прецизно настроено ухо, талант за координация, творческа визия и най-вече търпение. Пиер-Мари Дрю усъвършенства тези умения повече от 20 години.
Един от водещите професионалисти в индустрията, сред неговите заслуги е мюзикълът на Жак Одиар «Емилия Перес» от 2024 г. — четиригодишно сътрудничество, което спечели редица награди, включително Оскар за най-добра оригинална песен.
Още четири филма, по които е работил, бяха представени на тазгодишния фестивал в Кан:
- драмата за Първата световна война «Страхливец», режисирана от белгиеца Лукас Донт;
- оперната комедия «Крещендо» на Агнес Жауи;
- анимацията «Lucy Lost» от Оливие Клер;
- биографичният филм «De Gaulle» от Антонин Бодри.
RFI се срещна с него в Кан, за да обсъдят как е започнал да се занимава с филмова музика, основните моменти в кариерата си, предизвикателствата в индустрията и дали изкуственият интелект един ден може да повлияе на професията му.
Ролята на музикалния супервайзор
RFI: Какво прави супервайзорът на филмова музика?
Пиер-Мари Дрю: Музикален супервайзор е човек, който работи зад кулисите и помага на композитора, режисьора и продуцента да създават музиката. Понякога е много техническо, понякога правно, понякога артистично, понякога става дума за комуникация между композитора и режисьора.
В началото това е деликатен процес — да им кажеш, че са на правилния път, за да изградиш доверие, защото когато слушаш завършен филмов саундтрак, мислиш, че е страхотен, но преди това се колебаеш, не знаеш дали е правилната музика и затова трябва да им помогнеш да преминат през това. Много е интуитивно.
Има по-структурирани неща, като например как работиш с певец или оркестров музикант на снимачна площадка. Как снимаш филм с музика, как го записваш? И после има съвсем друг аспект: как преминаваме от оригиналната музика към допълнителната музика. Понякога купуваме музика, така че трябва да преговаряме — това е правната страна на нещата. И управляваме общия музикален бюджет. Така че в разговор с композитора и режисьора решаваме къде ще похарчим парите, дали трябва да запишем солист много рано, за да представим темата на останалата част от екипа…
Винаги е различно. Но идеята е да насочим това трио — композитор, продуцент, режисьор — да създаде най-добрата възможна музика в крайна сметка.
Пътят към кариерата
RFI: Музикант ли сте по образование? Какво ви доведе до тази кариера?
Пиер-Мари Дрю: Началната точка е, че съм любител на музиката. От детството до юношеството си прекарвах цялото си време, слушайки музика… Интересувах се от всякакъв вид музика, но по много аматьорски начин. И свиря на китара, но е повече за себе си.
Учих архитектура, което е още една част от изграждането на кариерата ми. Означава да мислиш как, когато имаш сценарий, филмът ще се оформи. Все едно строиш къща. Какъв е планът на етажа? Кой вход, врата, прозорец; колко етажа искаш да проектираш? Мисля малко за пространството, пространствената адаптация на филма. Изборът да уча архитектура ми помогна с това.
«Емилия Перес» — работата с Жак Одиар
RFI: Работихте с Жак Одиар по награждавания филм «Емилия Перес». Какво ви е останало в съзнанието от този проект?
Пиер-Мари Дрю: Това, което беше толкова специално във филма, беше, че Жак, [певицата и авторка на песни] Камий и [композиторът] Клеман [Дюкол] започнаха с чиста страница, и да ги гледаш как се потапят в нея беше завладяващо. Да бъдеш сред такива страхотни творци е истинска привилегия. Първоначално не са възнамерявали да правят филм. Искаха да създадат нещо като тригрошова опера. Така започнахме да работим заедно по нещо като шоу.
Преди да стане филм, има един ключов момент, за който често обичам да говоря. Жак имаше затруднения да интегрира песните в историята си, затова направихме нещо като подкаст. Това, което трябваше да отнеме три дни, отне три месеца. Но записвахме гласове, добавихме звук и включихме песни, които бяха популярни по онова време — песни, които се промениха много оттогава.
«Мисля, че всички сме трогнати от този филм по различни причини, но фактът, че най-красивият инструмент в света — човешкият глас — присъства в него, и то не само в песните, е наистина важен.»
Друг момент, който намирам за наистина решаващ, освен очевидното качество на историята и изпълненията на всички актриси, беше работата по музиката — по всичко, което не е песните или музиката. Камий и Клеман направиха нещо наистина блестящо; те наистина настояваха да работят с гласа, който е основният елемент на този саундтрак.
Как избира проектите си
RFI: Как избирате проект? Какво ви привлича повече в един филм от друг?
Пиер-Мари Дрю: Работя тази работа вече 20 години, така че има различни периоди. Очевидно съм се наслаждавал на цялата работа, която съм свършил през последните 20 години… Бях щастлив, както и когато имах възможността да работя с Агнес Жауи [по «Крещендо»] — човек, когото уважавам още от първите ѝ филми. Когато си фен, е страхотно да работиш с хора, които толкова много уважаваш.
А после има млади режисьори като Лукас Донт, които ми се обаждат, качвам се на влак и отивам в Белгия, за да вечерям с него и започвам да говоря за този невероятен филм [«Страхливец»]. Няма правила.
Най-вече, няма снобизъм за нищо. Обичам да работя по всякакви различни неща: живи изпълнения, независими филми, анимационни филми, детски филми, филми за американски стрийминг платформи, сериали… Страхотно е. В този случай истинският лукс е възможността да работиш по толкова разнообразни проекти. Много съм любопитен към хората и обичам да слушам и подкрепям режисьори с различни визии. Това е една от радостите на работата ми.
Предизвикателства и бюджети
RFI: Какви са трудностите и предизвикателствата във вашата професия?
Пиер-Мари Дрю: Важно е да говорим за музиката. Оптимист съм, че днес продуцентите и режисьорите обръщат внимание на музикалния аспект, може би повече, отколкото когато започнах.
Въпреки това, има реални проблеми с бюджета. Продуцирането на филм е сложно. А музиката, всъщност, идва на последно място, защото първо трябва да снимаш. Актьорите трябва да могат да се изразяват напълно. Затова трябва да отделиш много време, енергия и пари за това. Постпродукцията варира в зависимост от специалните ефекти. По някакъв начин музиката получава останалия бюджет.
Но има неща, за които трябва да се отстояваме, и винаги казвам, че това е сериозен въпрос. Може да звучи фантастично, но трябва да отделиш специално внимание на музиката още в началото на филма, защото трябва да заделиш бюджет за нея. Понякога филмите изискват само малки музикални бюджети, но други изискват много пари за музиката, затова е важно да се обсъди това в началото.
«Не винаги съм отделял голям бюджет за музиката на филма, но сериозно обмислям броя на хората, които ще трябва да работят по него, и се уверявам, че ще бъдат справедливо платени.»
След това идва въпросът за времето:
- Кога да правим какво?
- Кога трябва да композираме?
- Кога да влезем в студиото?
- Кога да пуснем музиката?
Когато всичко е крехко, а идеите са крехки, трябва да ги защитиш. Това е моята работа.
Липсата на награда за музика в Кан
RFI: Изненадан ли сте, че няма официална награда за музика в Кан?
Пиер-Мари Дрю: Знам, че фестивалът и неговият президент обръщат много голямо внимание на филмовите композитори. Вярно е, че наградата би им помогнала да получат по-голяма видимост. Говорех за бюджети по-рано. Очевидно е важно — когато показваш музиката и работата на композиторите, това помага на цялата професия, заедно с целия екип около нея, на цялата музикална екосистема.
Така че очевидно съм за това да има награда за музика в Кан. Предпочитам да е част от състезанието. Освен това мисля, че можем да направим и неща около това, за да повишаваме осведомеността и да популяризираме музиката по-ефективно. И мисля, че тези въпроси се движат в правилната посока.
Изкуственият интелект и бъдещето на професията
RFI: Много хора се тревожат за изкуствения интелект и неговото въздействие върху филмовата индустрия. Какво е вашето мнение?
Пиер-Мари Дрю: Притеснен съм и оптимистичен. Много е сложно. Мисля за бъдещите поколения. Имах късмета да върша тази работа вече 20 години и много добре знам, че ще има музика, композирана от изкуствен интелект. Случва се, започва.
Прекарвам толкова много време с режисьори и композитори, говорейки за това как се създава музиката. Процесът е толкова ръчно изработен, че ми е трудно да си представя всичко това да бъде заменено от изкуствен интелект. Виждам все повече млади режисьори, които са страстни към музиката и искат да работят с композитори от своето поколение, особено с жени, млади хора. Всичко това ме прави оптимист.
«Мисля, че ще трябва да бъдем много внимателни с всичко това. Вярвам, че това, което ни интересува всички, и защо имаме фестивал като Кан, е колективното преживяване — става дума за това да правиш неща между хора, и няма нищо по-хубаво от музиката, да се събереш в студио и да правиш музика. Със сигурност можем да правим неща с изкуствен интелект, но не мисля, че ще заменим хората и великите артисти.»
