Синдромът \\\”Никога повече\\\”, който кара европейците да се ужасяват от мисълта за въоръжаване

Европейското обединение се извърши около идеята \\\”Никога повече!\\\”, след травматичния опит на двете световни войни. Затова на днешните европейци е манталитетно трудно да приемат мисълта, че трябва да се въоръжават отново.

Манталитетният проблем е най-сериозното предизвикателство пред Европа, което я превръща в извадена на пясъка медуза, макар, че има всички предпоставки – икономически, технологични и човешки да бъде суперсила.

Аз съм от тези, които са склонни да обвиняват за това хедонистичния, разлигавен, инфантилен и безотговорен начин на живот на следвоенните поколения, непознали истинско предизвикателство извън глобалното затопляне и разделното събиране на боклука и сексуалното самоопределяне. И всичко това е вярно. Но това, което казва Христо е по-важно.

Съвременна обединена Европа се формира като политическа общност под лозуна \\\”Никога повече!\\\” И отвращението към войната я тласна към самозаблудите за \\\”меката сила\\\” на \\\”нашите ценности\\\” и делегирането на сигурността на някакви по-грубовати мъже оттатък Атлантика.

Има една държава в света, чиято официална идеология, абсолютен фундамент на съществуването е идеята за \\\”Никога отново!\\\” Това е държавата Израел. Травмата от вековните гонения и Холокоста, съизмерими като ужас и мъка с травмите на европейците от загубите на милиони хора през двете световни войни са накарали евреите да се обединят около идеята и усилието \\\”Никога повече!\\\”. Но те са избрали подход различен от европейския. Разбрали са, че самотно единственият начин да предотвратиш повторението на нещастието е да си напълно подготвен да го посрещнеш.

Така че, предизвикателството пред обществените лидери в Европа е да предефинират европейската идея на Шуман, Аденауер и де Гаспери за \\\”Никога повече!\\\” Да я разкажат, не през мъже в рокли и хартиени сламки, а през здрав дух в здраво тяло, подготвен да защити дома си с нужната жестокост и изпреварваща бързина, непропорционална на онова, което всеки потенциален враг би могъл да си позволи. Само, когато целият свят знае за тази нагласа и подготвеност, тогава ще има мир.

Архитектурата на Западната сигурност, базирана на военната мощ на САЩ и\\\”меката сила\\\” на Европа е дълбоко нелогична и по тази причина съвършено обречена. И вината за това не е в Тръмп, той просто счупи супника и показа заблудата.

\\\”Онзи който ни освободи, той ще ни пороби!\\\” е казал Апостолът на свободата Васил Левски. Нещо толкова вярно, очевидно, но неудобно за българските русофили. Каква е разликата между тях и онези, които настояват, че САЩ трябва да ни пази, за да имаме повече свободно време да се караме със Спаси София за велоалеи? И точно както онези с руските знамена жумят и скандират, че са роби, които са освободени и благодарни, съвсем огледално на тях някакви остатъчни западници, жимят и скандират, че Тръмп е добър, ще ни пази, ще ни понабие справедливо и бащински, защото сме виновни, но ще ни освободи и от хартиените сламки и фиксираните капачки.

Като че ли е ясно какво трябва да се прави. И все повече лидери в Европа го виждат, казват и действат. И не, вече казусът изобщо не е Украйна и нейната съдба, макар емоцията, хуманността, а и чисто прагматичната целесъобразност да поставят тази задача сред първите. Въпросът вече е принципен, стратегически, изначален и дълговечен. Защото днес конкретно е Украйна и Русия, утре може да е от друга посока и с друг трън в петата. А трябва да построим така обществото си, че да не може да се случи отново. В началото на някои по-изнежени европейци вероятно ще им се разлее пунша, докато тичат към огневия рубеж (русизъм). Ще протестират срещу ниското стригане и ще обясняват за индивидуалността и личното себеизразяване. Но ще свикнат. Свиква се по-бързо, отколкото могат да си го представят. Всъщност правили са го бащите им. И дядовците им. И прадядовците им. И всички мъже в родословието преди тях.

Ако днес има нужда от европейски интелектуалци, лидери на мнение, инфлуенсъри, ползата от тях ще бъде да подкрепят политическото говорене и усилия към бързото предефиниране на \\\”Никога отново!\\\”. Да си качат снимките от казармата и да покажат, че може да си прекрасен поет, писател и музикант, но това не значи, че не можеш да направиш 8/10 по мишените и да си изкараш гарнизон за награда. И умението да браниш страната си ти осигурява възможността спокойно да пишеш стиховете си в уюта на дома си.