Може ли Юлия Навалная да обедини руската опозиция след смъртта на Алексей Навални?
На 47 години доскорошната вдовица обеща да поеме ролята на покойния си съпруг, но сред онези, които се противопоставят на Путин, има разногласия.
Два дни преди смъртта си Алексей Навални написа валентинка, посветена на съпругата и музата му Юлия.
“Скъпа, ние сме като в песента [Надежда] – между нас: “Има градове, светлини за излитане на летища, сини виелици и хиляди километри”, написа той на 14 февруари, Свети Валентин.
“Но всяка секунда те чувствам близо до мен и те обичам все повече и повече”, написа той до снимка на него и 47-годишната Юлия Навалная, висока, руса бивша банкова касиерка, с която се запознава през 1998 г. по време на ваканция в Турция.
Два дни след това, което се оказа последната му публикация в социалните мрежи, Навални, също на 47 години, припадна и почина в това, което вдовицата и поддръжниците му смятат, че е организирано от Кремъл политическо убийство.
Навалная обеща да поеме ролята на съпруга си като ръководител на Фонда за борба с корупцията, организация, която някога се простираше из цяла Русия, разкри корупцията и организира огромни митинги.
Кремъл го забрани като “екстремистки”, разпусна го, преследва десетки негови служители – някои бяха осъдени на до девет години затвор – и принуди много други да напуснат Русия.
Смъртта на Навални и широко очакваното преизбиране на президента Владимир Путин на вота през март може да сигнализират за още по-строги репресии срещу всеки признак на несъгласие или критика към войната в Украйна.
Но опозиционни фигури и анализатори казват, че за да стане безспорен ръководител на руската опозиция в изгнание, Навалная ще трябва да преодолее дълбоките разногласия между разпокъсаните и разединени групи, които често критикуват съпруга й.
Само часове след като новината за смъртта на съпруга ѝ достигна до нея, Навалная говори на конференция по сигурността в германския Мюнхен – и не звучеше като уязвима скърбяща вдовица.
Облечена в тъмносин костюм, с отдръпната назад коса и лице, сгърчено от болка, тя не пророни нито една сълза – звучеше по-скоро като Валкирия, обещаваща отмъщение.
“Искам Путин, неговата котерия, всичките му приятели (и) неговото правителство да знаят, че ще понесат отговорност за това, което направиха с нашата страна, моето семейство и съпруг. И този ден ще дойде скоро”, каза Навалная – и получи овации.
Три дни по-късно тя обеща да “продължи” работата на Навални.
“Призовавам ви да споделите яростта ми. Моята ярост, моят гняв, моята към онези, които се осмелиха да убият нашето бъдеще”, каза тя във видео, което е гледано повече от пет милиона пъти в YouTube.
Сътрудниците на покойния й съпруг са уверени, че тя може да стане негов перфектен наследник, както и че тя също би помогнала за запълване на пропастта между половете в антикремълския активизъм.
“Ще има ли достатъчно ресурси, за да продължи? Тя има повече сила от много от нас. Ще бъде ли тя успешен политик? Русия отдавна се нуждае от творчески женски образ в политиката и ще има само по-голямо търсене за него”, каза Александър Зиков, който оглавяваше клон на Фонда за борба с корупцията в западния град Кострома, преди да избяга в Холандия.
“Ето защо да, вярвам в Юлия Навалная”, каза той пред “Ал Джазира”.
Тя има големи обувки за запълване и трябва да върви по опънато въже, за да обедини хора от други опозиционни групи, които работят в изгнание или тайно действат в Русия.
Работата на Навални проправи пътя чрез организирането на някои от най-големите протестни митинги в постсъветската история на Русия, създаването на онлайн “машина на истината” за подаване на жалби за бюрократични препятствия, осеяни пътища и течащи покриви и създаване на приложение за гласуване за антикремълски политици.
“Екипът на Навални създаде по-широко опозиционно движение, което не беше обвързано с Фонда за борба с корупцията или други групи”, каза Сергей Бизиюкин, опозиционен активист, избягал от западния руски град Рязан.
“Това беше доста различно от другите партии, фондове и организации, които направиха опозиционното движение благородна, но трудно достъпна тълпа”, каза той пред “Ал Джазира”.
“Ако Навалная и нейният екип могат да направят същото, това ще бъде от полза”, каза той.
Алексей и Юлия се ожениха през 2000 г., когато Путин беше избран за първи път за президент.
И двамата се присъединиха към “Яблоко” (ябълка на руски), най-старата либерално-демократическа партия в Русия, която имаше присъствие в Държавната дума, долната камара на руския парламент.
Но Навалная предпочете да се съсредоточи върху децата им, Дария и Захар, и едва взе участие в работата на съпруга си.
Междувременно той не беше доволен от самодоволството и предпазливостта на “Яблоко” към все по-твърдолинейната политика на Путин.
През 2007 г., когато приключваше вторият мандат на Путин, Навални беше изгонен от “Яблоко” заради участието си в “Руски марш” – ежегоден митинг на крайнодесни националисти, монархисти и бели супремасисти.
Навални също така е съосновател на националистическото движение “Национално-руско освободително движение” заедно с писателя Захар Прилепин, който по-късно ще се бие за украинските сепаратисти и съпредседател на прокремълска социалистическа партия.
Много руски либералдемократи не могат да забравят и простят национализма на Навални и пренебрежителните забележки за мюсюлманите, които той някога нарече “хлебарки”.
“Когато той ми каза, че бъдещето в Русия принадлежи само на националистическия руски политически процес, аз казах: “Добре, момче, вече не говорим”, каза пред “Ал Джазира” Лев Пономарьов, който оглавява базираната в Москва група “За правата на човека” и е включен в черния списък на Кремъл като “чуждестранен агент”.
Навални смекчи позицията си да се съсредоточи върху онлайн и видео репортажи, разкриващи корупцията в Кремъл, но никога не осъди националистическите си изявления.
Той стартира Фонда за борба с корупцията, чиито офиси се разрастват в цяла Русия.
Но поддръжниците на Навални често са твърди в приемането на мненията на други критици на Кремъл.
Хората, с които Навалная ще трябва да работи, “са доста авторитарни момчета”, каза Борис Бондарев, руски дипломат ветеран в офиса на ООН в Швейцария, който напусна, след като Москва започна пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.
“Те твърдят, че са основната сила на руската опозиция, а всички останали трябва да се огънат”, каза той пред “Ал Джазира”.
Навалная “ще трябва да начертае фина, деликатна линия. Да кажем: “Нека се обединим около паметта на Алексей Навални, но не под екипа на Навални, някак около него, така че всеки да допринесе и всички да бъдем равни”, каза той.
Сегашната публичност на Навалная обаче може да допринесе за вливането на големи западни дарения, които могат да привлекат други опозиционни лидери и активисти.
Засега най-голямото искане на Навалная е доста силно – тя призова Запада да не признава предстоящия президентски вот в Русия.
И тя вече получава значителна подкрепа.
На 19 февруари тя се срещна за кратко с американския президент Джо Байдън, който обеща “големи нови санкции” срещу Путин.
На следващия ден Белият дом обяви над 500 санкции, насочени срещу физически лица и компании, които допринасят за военните усилия в Украйна.