Из „Марсианска трева” (2017)
Попита ме, дали тревата
на Марс е зелена.
– Мисля, че е оранжева.
Представи си –
цели полета в оранж
и само в сенките на
планините леко виолетово…
– Не, аз я виждам
небесно-синя с морави
отблясъци тук-там.
Възможно е, помислих си.
Всичко зависи
от гледната точка.
Макар че на Марс
няма трева.
=======================
Ваня Данева живее и работи в Димитровград. Завършила е физика и журналистика. Нейни стихове са публикувани в централния и местния печат и в литературните списания. Автор е на три стихосбирки: “Откъсване на ябълка” /1995/, “Условна присъда” /1998/ и “Опитомяване на залеза” /2013/, както и на публицистичната книга “В епицентъра на Прехода” /2007/. Член е на Съюза на независимите български писатели и на Съюза на българските журналисти.
