Една сравнително нова заплаха за биоразнообразието са инвазивните животински видове. Това са чужди видове, които не са естествено разпространени, a са внесени в природата на страната от други държави, където те са разпространени. Появата им обикновено е резултат от човешки дейности – транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарството, залесяване, дървообработване. Възможно е да стане и при преодоляване на естествените бариери между страните и континентите – през водните басейни, по въздуха, с птиците и животните и др.
Повечето инвазивни чужди видове имат мощни механизми за размножаване и оцеляване. Лесно се приспособяват и разпространяват и без човешка намеса, с които конкурират заварените видове и променят облика на естествената флора и фауна.
В Атласа на чуждите инвазивни видове от значение за Европейския съюз са описани 38 растения и животни, дошли по различни начини в Европа от други континенти. Сред тях са седем вида раци, риби, земноводни влечуги, сред които и червенобузата костенурка, за която сме писали в други статии по проекта „Хабитат Сакар“, птици и бозайници. Тя се продава в магазините като домашен любимец, след което недобросъвестни стопани я „пускат на свобода“, когато ѝ се наситят. Тя обаче се оказва твърде приспособима и застрашава южната блатна костенурка, характерна за нашите земи.
Може би най-характерният вид от инвазивните бозайници е нутрията. Тя прилича на голям плъх и е най-едрият гризач в България. Живее на малки групи от по десетина вида с един доминиращ мъжки.
Нутрията е местен вид за южната част на Южна Америка. Естественият ареал на вида обхваща Чили, Боливия, Парагвай, Уругвай, Аржентина и Южна Бразилия. Широко разпространен вид в резултат на умишлено пренасяне в Северна Америка, Азия, Европа и Африка. В Западна и Централна Европа (Франция, Италия, Германия, Белгия, Холандия) има добре установени, свободно живеещи популации. По-рядко се среща в Полша, Австрия, Чехия, Хърватия, Македония, Унгария, Словения, Испания, Румъния и Гърция.
Нутрията е пренесена в Европа основно заради използването на нейната кожа. Отглеждана е във ферми или е била директно освобождавана в природата, като по този начин естествено се е разпространила следвайки реки, канали и други водоеми.
Видът е въведен за първи път в природата в България през 1953 г., когато нутрии са разселени в Мандренското езеро и резервата „Аркутино“ [6]. Понастоящем е разпространен основно в ниските части на страната – Тракийската низина, Черноморието и р. Дунав. Най-висока плътност и срещаемост се отчита в речните системи на р. Марица и р. Тунджа, вероятно поради подходящите местообитания и климатични условия (значително мекия климат и топла зима).
В България, след въвеждането на вида в природата, нутрията бързо се приспособява, формира самовъзпроизвеждащи се популации и се разпространява. Такива популации първо се обособяват в югоизточната част на страната – по поречията и речните системи на р. Марица и р. Тунджа. Твърде вероятно е да има и случаи на освободени индивиди от ферми в различни части на страната, след като видът губи значението си като ресурс за кожи.
Отрицателното въздействие на нутрията се изразява в унищожаване на растителността, хищничество (по отношение на птиците), промени в екосистемите (подкопава бреговете), икономическо въздействие – установено е, че нутрията използва за храна и различни житни посеви, люцерна, захарно цвекло и други култури, като по този начин може да причини щети на селското стопанство.
Европейският съюз има специална политика за предотвратяване на навлизането и управление на разпространението на инвазивните видове. Водеща роля в нея има Регламент №1143/2014. Регламентът е задължителен и всички страни-членки трябва да прилагат съгласувани действия за ограничаването на инвазивните чужди видове. Редовно се разглеждат предложения за включване на нови видове в списъка на ИЧВ. Първият Списък на Съюза е приет през 2016 г., а последният – през юли 2019 г. (Виж по- долу)
България, развива и своя национална законодателна рамка и политика срещу ИЧВ.
Проектът „Хабитат Сакар“ се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.