14 юли 2023 г. 16:55 ч.
Днес в 12:05 ч. българско време от космодрума Сатиш Дхаван беше проведено изстрелване на индийска ракета “LVM-3”. На борда на ракетата се намираше третата мисия от серията “Чандраян”, чиято основна задача е една – кацане на Луната!
Индия има сериозен опит в изучаването на естествения ни спътник, макар и успешното кацане все още да се изплъзва на страната. Първата мисия “Чандраян-1” бе изстреляна през 2008 г. и тя бе орбитална, т.е. кръжеше около Луната, макар че извози със себе си малка сонда на име “Муун Импакт Проуб”. Сондата нямаше способност да каца, така че тя просто се разби в района на кратера Шакълтън, а по време на спускането си изпращаше видеа и снимки. Любопитен факт е, че на борда на “Чандраян-1” работеше и български прибор на име “РАДОМ-7”, който измерваше нивата на космическа радиация от окололунна орбита.
Снимка на Луната, заснета през 2008 г. по време на спускането на “Муун Импакт Проуб”. Photo credit : ISRO
Втората мисия “Чандраян-2” бе изстреляна през 2019 г. и тя се състоеше от орбитален модул, спускаем отсек “Викрам” и луноход “Прагиян”. За съжаление поради софтуерен бъг “Викрам” не успя да прецени точно разстоянието до лунната повърхност по време на спускането и той се разби. Иначе орбиталният отсек “Чандраян-2” продължава да работи около Луната и до ден днешен. Той е оборудван с мощна камера, която може да снима дори и малки обекти като намиращите се на повърхността скали. Мисията например вече успя да заснеме останките от пилотираните експедиции на НАСА “Аполо”:
Снимка на останките от лунния модул “Ийгъл”, с помощта на който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се спуснаха на лунната повърхност през 1969 година. Тази фотография бе заснета през 2021 г. от индийската мисия “Чандраян-2”. Photo credit : ISRO
Но кацането си остава голямата цел на индийската космическа агенция (ISRO). С това намерение днес към Луната бе изстреляна тази най-нова мисия “Чандраян-3”. Тя, за разлика от предходните две мисии, не разполага с никакъв постоянен орбитален отсек. Единствено за ограниченото време между навлизането в орбита и кацането е предвиден кратък експеримент – ще трябва да се снемат спектралните характеристики на Земята. Целта е да се види как изглеждат спектрите на една планета, на която има живот (Земята е единствената такава, за която знаем). Данните биха могли да се сравнят с тези, които получаваме при изучаването на извънслънчеви планети, например посредством телескопа “Джеймс Уеб”, и така да разберем дали те имат следи от живи организми.
Кацането на “Чандраян-3” е насрочено предварително за 23-ти август. Ако то е успешно, Индия ще се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, спуснала мисия на лунната повърхност.
Задачата е “Чандраян-3” да се приземи в района на Южния полюс на Луната – същото място, накъдето през август т.г. ще се отправи и мисията на Русия “Луна-25”. Това ще е първото руско изстрелване към Луната след 1976 година (когато бе реализирана последната съветска мисия “Луна 24”). Така Индия и Русия са в надпревара кой ще кацне пръв на Южния полюс.
НАСА също има сериозна изследователска програма – в началото на тази година в орбита около Луната заработи мощната американска камера “Шадоукам”, монтирана към изстреляната от СпейсЕкс южнокорейска мисия “Данури”. “Шадоукам” е в състояние да снима лунните местности чрез отразената светлина от околните скали или от Земята – т.е. на този етап това е единствената технология, посредством която може да погледнем във вътрешността на вечнозатъмнения кратер Шакълтън. А това е най-интересната местност на Южния лунен полюс, защото се счита, че там може да има залежи от вода. Догодина към Шакълтън ще се отправи американският марсоход “Вайпър”.
Снимка на кратера Аристарх, заснета от американската камера “Шадоукам”. Photo credit : NASA
Очакванията са след кацането на “Чандраян-3” стационарният модул и луноходът да работят около две седмици. Специален прибор, подобен на термометър, ще измери температурите на лунния грунд, посредством сеизмометър ще се търсят лунни земетресения (лунотресения), а също така на борда на спускаемия апарат има и ретрорефлектор, предоставен от НАСА. Този пасивен прибор е сходен с огледалата, оставени на лунната повърхност от астронавтите на “Аполо” и които все още се използват за прецизното измерване на разстоянието Земя-Луна.
Партньорството между Индия и НАСА беше допълнително подсигурено преди около месец, след като индийците подписаха американското съглашение “Артемис” за съвместно изследване на Луната и космоса.
Светослав Александров
Източник: Космос БГ
