С няколко африкански страни, които се отказват от CFA франка и вълна от преврати, обхванала континента от 2021 г. насам – особено в Буркина Фасо и Мали, където въстанията имаха подчертан антифренски характер – може да се каже, че Африка е навлязла във фаза на икономическо самоутвърждаване. Това идва с стъпки към регионална интеграция, като няколко държави обединяват резервите си в Централната банка на западноафриканските държави още през 2020 г., а Конго се присъединява към Източноафриканската общност през 2022 г.
Това е предисторията за увеличаване на китайските инвестиции в Африка. Това не е просто смяна на имперската гвардия. Можем да кажем, че възходът на икономическия национализъм и регионалната интеграция в Африка съвпада с нов международен баланс на силите, възползвайки се от инвеститорите, които са стимулирани да предложат на африканските лидери по-добра сделка от западните им конкуренти.
Можем също така да посочим неотдавнашното повторно отваряне на руското посолство в Буркина Фасо, след десетилетия на прекъснати дипломатически отношения, като символ на новата вълна на общото сближаване на африканския национализъм в БРИКС.
Италианският премиер Джорджа Мелони изглежда е видяла това да се случи, както се вижда от срещата й на върха Италия-Африка тази седмица и продължаващия й “план Матеи”, предназначен да инвестира в африканските икономики като начин за ограничаване на трафика на хора и миграцията през Средиземно море.
Като част от проекта си да оглави нова дипломатическа архитектура, основана на по-силни отношения с африканските държави, тя посети Етиопия на 15 април 2023 г.
Няколко месеца по-късно, на 20 юли, ръководителят на етиопското правителство Абий Ахмед заяви, че страната му без излаз на море търси пристанище и достъп до Червено море. Всъщност премиерът Ахмед наскоро постигна тази цел, като постигна споразумение със Сомалиленд да използва пристанището си. Сомалиленд, разбира се, е част от Сомалия, що се отнася до по-голямата част от света, но Етиопия сега я признава за независима държава.
Това е значимо.
Сред последните влизания в БРИКС, които включват Египет, ОАЕ, Саудитска Арабия и Иран, единственият, който не може да бъде отчетен по отношение на икономическото влияние – с доста малка икономика – е Етиопия.
Можем обаче да разберем членството на Етиопия, ако неотдавнашното прегрупиране в Близкия изток и местните участници в БРИКС мислят по отношение на постоянния контрол над Червено море.
Йеменската блокада на хутите на Червено море, освен потенциалното й въздействие върху хуманитарната криза в Газа и върху икономиката на Израел, би представлявала по-голяма промяна и трайна характеристика на нововъзникващия в момента световен ред.
Намаляващата цена на войната означава, че евтините дронове могат да нарушат международните вериги за доставки и основно да произвеждат нови органи за пътни такси в ключови точки по маршрутите на товарите. Това обаче не е просто нарастване на пиратството или спускане в глобална анархия. Това се случва в по-широк контекст на алианса. Икономистът Филип Пилкингтън, върху чийто анализ рисувам тук, направи тази точка наскоро в своя подкаст.
Но какво общо има това с Мелони и еднократното й посещение в Етиопия? Той дава пример за (доста бедна) страна, която Европа се опита да ухажва и която е избрала да тръгне в друга посока. Той също така показва, че дори бедните участници са геополитически значими, ако са географски добре позиционирани и стратегически вградени в мрежа на алианса. Това не са реалности, които Европа може да пренебрегне, както знае Мелони.
Освен нейната досега кретаща политика за намаляване на масовата миграция и приемане на ефективни пронаталистки мерки, едно от големите обещания за идването на власт на Мелони е “Планът Матеи“, който от 11 януари 2024 г. се състои от специфична структура на управление, сега одобрена от италианската Камара на депутатите и Сената.
Планът “Матеи” е единствената европейска визия за това как можем да се възползваме от партньорството с променящата се Африка. Но би било трудно за това или за което и да е европейско-африканско икономическо партньорство да процъфтява без гъвкави отношения с де факто арбитрите на оперативността на Суецкия канал или, всъщност, без да се сключи мир с Африка, която до голяма степен е свързана с БРИКС.
Смисълът на планът “Матеи” е да развие африканските съседи на Европа, като подкрепи икономическите националисти и изтласка френската CFA, създавайки заетост на юг от Средиземно море (отчасти чрез работни програми в кейнсиански стил), която би могла да поеме потенциални мигранти, и диверсифициране на енергийните доставки на Европа, възползвайки се от руската инвазия в Украйна, за да накара ЕС да се отдалечи от Русия и да внесе повече изкопаеми горива от Африка, обогатяване на Италия чрез приходи от транзит и увеличаване на стратегическото й значение.
Това ще изисква държавни компании или съвместни, частно-публични инициативи, както и да накарат политически съюзници, като VOX, да интегрират плана в собствените си предложения “за стабилизиране [на Средиземно море] и [хармонизиране] на испанските национални интереси … с европейските си побратимени нации (особено Италия по отношение на Северна Африка)”.
Мелони успя да накара Европейската комисия да се съгласи с плана й, сключвайки сделката за Тунис. Обаче
Ако Европа трябва да направи повече от това да купува транзитни страни, които приемат миграционни маршрути, и ако обещанието на плана “Матеи” за постигане на просперитет в страната на произход – като по този начин се намали миграционния натиск в дългосрочен план – трябва да бъде изпълнено, подобни инициативи не могат да се ограничат до страни със средиземноморско крайбрежие, като Тунис, Но трябва да се простира на юг.
Разбира се, има несъкратим сблъсък между визията на Фон дер Лайен и Мелони за миграцията и отношенията Европа-Африка; колкото и да иска Комисията да избегне популистката реакция заради масовата миграция в краткосрочен план.
Малко вероятно е плановете на Мелони за африканско икономическо партньорство някога наистина да продължат напред в сътрудничество със сегашния западен политически елит, както и нейната инициатива за спиране на миграционния поток през Средиземно море.
Всъщност Алжир и Етиопия, двама от основните партньори на Мелони в хипотетичния план “Матеи”, симпатизират на пренареждането в Близкия изток и двамата са по-скоро БРИКС, отколкото САЩ.
Твърдата антируска позиция на италианския премиер имаше смисъл, както като общо осъждане на агресивните войни, така и стратегически, за да се запази натискът върху ЕС да продължи да се отдалечава от руската енергия, увеличавайки енергийните потоци от Африка, а с тях и италианското значение. Нейното противопоставяне на мирните преговори и деескалацията в Украйна, освен че беше етично съмнително, не беше ужасно практично.
Бихме могли да предположим, че неяснотата по отношение на изравняването на атлантика срещу БРИКС, която се открива във Forza Italia или Lega, досега би трябвало да се е харесала на Meloni.
Вместо това тя набляга на различията в мненията с европейските патриоти (като АзГ) за Русия, говорейки за “непреодолими различия” – и това точно в момент, когато договореният мир в Украйна изглежда е единственият път напред.
Да обобщим: Африка е в движение, както и Близкият изток, а Европа се нуждае от рационална геополитическа стратегия, за да гарантира стабилността на веригата за доставки и наличието на енергия. На САЩ не може да се разчита като на гарант на световния ред; Африканските и близкоизточните държави са във възход по отношение на регионалната асертивност; и инвестициите в Африка трябва да се конкурират с ръчния подход на Китай. От рационална гледна точка Европа трябва да преследва нещо като плана “Матеи” и да заложи на собствената си геополитически разумна позиция.
