Ференц Хорват
18 юли 2026 г.
Тамаш Сульок подписа седемнадесетото изменение на Основния закон на Унгария, с което приключи мандатът му като президент на републиката.
В реч, публикувана във Facebook, държавният глава определи конституционното изменение, наложило оставката му, като безпрецедентно и позорно.
«С едно-единствено изречение това изменение прекратява мандата на действащия президент на републиката. Това изречение се нарежда сред онези насилствени решения от типа на „Гордиевия възел\\\“, които ще останат за поколенията като тежки и позорни исторически примери за злоупотреба с политическа власт», заяви той.
Отиващият си държавен глава остро критикува закона, като го нарече открита атака срещу върховенството на закона и независимостта на институциите, както и безпрецедентно ограничаване на избирателните права. В същото време той призна, че отказът да подпише поправката сам по себе си би бил незаконен — и затова я подписа.
«Подписът ми е окончателният печат на моите президентски задължения и на моето пълно и безусловно уважение към институцията на президентството. Той е знак, че винаги съм спазвал Основния закон на Унгария и никога не съм го нарушавал. В същото време обаче той ще остане и трайно доказателство, че основните ценности на едно свободно общество — върховенството на закона, демокрацията и принципът на разделението на властите — са били потъпкани в името на властта. Изключителната отговорност за това решение лежи върху властта, която измени конституцията», заяви напускащият поста Сульок.
Форстхофер ще изпълнява функциите на временен президент
Съгласно закона мандатът на действащия президент на републиката приключва на следващия ден след влизането в сила на поправката. От този момент до избора на нов държавен глава председателката на Народното събрание Агнеш Форстхофер ще изпълнява функциите на временен президент. След това, до влизането в сила на новата конституция, но не по-дълго от пет години, парламентът ще избере нов държавен глава.
Какво въвежда седемнадесетата поправка
Поправката, подписана от министъра на правосъдието Марта Гьорог, обхваща редица реформи:
- Ограничаване на парламентарните мандати: всеки, заемал длъжността поне 12 години или избиран за депутат поне три пъти, вече няма право да се кандидатира. Промяната не засяга действащите мандати.
- Реформа на Конституционния съд: 15-те членове ще се избират с две трети мнозинство от парламента за срок от девет години вместо дванадесет, а мандатът им ще приключва при навършване на 70-годишна възраст.
- Отстраняване на председателя на Конституционния съд: засяга Петер Полт и още трима съдии. Занапред председателят ще се избира от членовете на съда за мандат от три години.
- Възстановяване на правомощията на Конституционния съд за преразглеждане — ограничени с изменение от 2013 г., което ограничи възможността на съда да преразглежда, наред с другото, законодателството относно централния бюджет, данъците, таксите и социалните вноски.
- Промени в избора на председателите на Курия и на Върховния съдебен съвет: мандатът им се съкращава от девет на шест години. Съдиите могат да номинират до трима кандидати за всеки пост, от които президентът на републиката избира по един и ги представя на парламента. Изменението определя основанията за предсрочно прекратяване на мандата и позволява отзоваването им по инициатива на съдиите.
- Национална служба за възстановяване и защита на активи: нова независима институция с прокурорски функции за проследяване и възстановяване на незаконосъобразно управлявани държавни активи. Председателят и заместник-председателите й се избират от парламента с мнозинство от две трети за срок от шест години.
- Отмяна на преименуването на окръзите: поправката на Орбан от 2023 г., преименувала окръзите на «vármegye», се отменя и се възстановява терминът «megye». Наименованието «vármegye» може да продължи да се използва след влизането в сила на поправката на 1 октомври, доколкото преходът не може да бъде осъществен в съответствие с принципите на отговорното управление.
- Премахване на парламентарната гвардия, считано от 1 октомври.
- Отпадане на изискването за регулиране чрез основен закон в редица области: правилата за използването на герба и знамето, държавните отличия, Националният орган за защита на данните, Унгарската национална банка, Държавната сметна палата, разследващата дейност на парламентарните комисии, основните правила за данъчното облагане и пенсионната система. В противовес на първоначалния проект, законът за земята и законът за опазването на националните активи ще останат основни.
- Отпадане на изискването за съгласие на Бюджетния съвет при приемане на закона за държавния бюджет. Отменя се и законовата дефиниция на «публични средства», тъй като тя неоснователно стеснявала тълкуването на термина и ограничавала упражняването на свободата на информация.
Гласуването и политическият контекст
На 13 юли парламентът прие поправката със 139 гласа «за» срещу 6 «против», без въздържали се. Законопроектът беше внесен от министър-председателя Петер Магяр от името на правителството. Парламентарните групи на «Фидес» и КДНП бойкотираха заседанието.
По време на предизборната кампания, а и многократно след гласуването на 12 април — което даде на партия «Тиса» мнозинство от две трети — Магяр призовава президента и другите ръководители на държавните институции да подадат оставка, определяйки ги като марионетки на правителството на Орбан.
Съгласно преамбюла целта на поправката е да се гарантират основните институционални условия за законното функциониране на държавата и да се положат основите за възстановяването на конституционната демокрация. Предвижда се, след широки обществени и професионални консултации, парламентът да изготви нова конституция, основана на народния суверенитет, разделението на властите, върховенството на закона и защитата на основните права.
