Не преставаме да се учудваме колко малко познаваме местата, където живеем – кварталите, селищата, общините, областите. Често човек препуска през живота по тесните си коловози, без да се оглежда на страни, без да се спре и да докосне нещата, покрай които тичат край него и изчезват в забравата на хоризонта отзад. И така често се оказваме в различни заблуди, често пропускаме да разберем света, а това значи, че не успяваме да разберем докрай и себе си. Днес, във връзка с целите и дейностите по проекта „Хабитат Сакар“, ви предлагаме своеобразна визитна картичка на община Свиленград, съдържаща сбито най-важното, което трябва да се знае и то по-специално за биоразнообразието.
Община Свиленград е с площ 700 315 кв. км и заема четвърто място сред единайсетте общини на област Хасково. Намира се в южната част на областта, като на североизток граничи с община Тополовград, на северозапад с община Харманли, на запад с община Любимец, а на юг и на югоизток с държавите Гърция и Турция. През нея преминават три паневропейски транспортни коридора, свързващи Европа и Азия чрез магистрала „Марица“ и първокласния път Е-80, както и част от ж.п. линията, между Западна и Централна Европа.
Община Свиленград е типичен селски район с един град – Свиленград – и 23 села. Най-голямата част от площта на общината е заета от земеделски земи – 75,7%, а горските територии са 18,5%. Водните площи покриват 2,3%. Площта, обхваната от населени места, урбанизирани територии, транспорт и инфраструктура възлиза едва на 2,8%, което прави общината една от най-слабо урбанизираните.
По отношение на биоразнообразието, горите са съставени от благун , космат дъб, зимен дъб, цер, червен дъб, съпровождащи се от мъждрян, габър, липа и култури от бял и черен бор, кедър, акация, топола. Край много от деретата и реките в Южен Сакар все още растат стари дървета от бяла топола, върби и др., които представляват гнездова база за грабливите птици.
Коренно различен характер има растителността по бреговете и островите на река Марица. Въпреки човешката дейност, там са се съхранили много автохтонни видове. Най-масово се развива бяла върба, която е характерна за поречията на всички реки в южната част на страната. Растат още полски бряст, бяла и черна топола, воден габър, бяла черница, полски ясен, бял бряст, полски клен и други елементи, характерни за бившите крайречни заливни гори. В близост до водното течение, се развиват и увивни растения, което се определя от високата влажност като възможност за съхраняване на остатъци от бившия лонгозен характер – там се срещат лианите бръшлян, горска лоза и обикновен повет.
За съжаление, в последните години все по-масово се настанява и развива силно инвазивния вид аморфа, който е приспособим и устойчив храст, размножаващ се бързо и с буен растеж и изместващ естествените растителни видове. Рядко в долните участъци на притоците на Марица се среща черна елша. В диво състояние се наблюдават и тревисти растения от семейство житни – обикновен пирей, пасищен райграс, канарско семе, от сложноцветните – бял равнец, метличина, бял трън, бодили, от бобовите – комунига, люцерна детелина, както растат и различни видове билки.
Около обработваемите площи и в запустели урбанизирани терени се срещат много рудерални видове – див овес, полски синап, великденче, луковична ливадина, троскот, овчарска торбичка, полска детелина и др. Някои от растителните видове се използват като лечебни и са включени в Закона за лечебните растения – коприва, бяло подъбиче, синя жлъчка, мащерка, жълт кантарион, медицинска комунига, бял равнец, лайка и др.
По отношение на животинския свят, територията се обитава от голям брой редки и защитени видове. Числеността на защитените влечуги – каспийска блатна костенурка, шипобедрена костенурка, шипоопашата костенурка и змиегущер – е една от най високите в Сакар планина. От птиците са установени 76 вида, от които 34 са с неблагоприятен природозащитен статус в Европа. Включени в Червената книга на България са: черният щъркел, белоопашатият мишелов, малкият креслив орел, големият ястреб, черната каня и вечерната ветрушка. Районът около с. Щит, с. Пъстрогор и с. Маточина е важно местообитание на Световно защитения царски орел.
Най-разпространени са безгръбначните и рибите. В участъка на общината водите на Марица се обитават от около 31 вида риби, но напоследък видовото разнообразие е намаляло заради битовите замърсявания, бракониерството и промените в качествата на водата и хранителната база. Едно от важните места за зимни струпвания на риба по Марица е при самия град Свиленград около 200 м преди и след стария мост. В ПУРБ е въведена забрана в това място за добив на инертни материали, строеж на малки ВЕЦ, прочистване на речни корита, зауствания и корекции.
На територията се срещат 8 вида земноводни от 6 семейства (южен гребенест тритон, кафява крастава жаба, червенокоремна бумка, дървесница) и 20 вида влечуги от 8 семейства – обикновена блатна костенурка, южна блатна костенурка, слепок, кримски гущер, змиеок гущер, сива водна змия и др.
Птиците са най-добре представени като разнообразие и изобилие на видовете, като те се разделят на три групи – водолюбиви видове, горски видове и степни видове. С малки изключения всички те са включени в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие, а част от видовете и в Приложения № I и ІІ от Директива 79/409ЕИО. Предполага се, че през различните сезони на годината територията на община Свиленград дава убежище и хранителна база на 86 установени и вероятни вида птици от 33 семейства, включени в 16 разреда. Бозайниците са предимно дребни, най-вече различни видове прилепи, едрите са изключително рядко срещани и са представени от благородния елен и дивата свиня. Част от птиците и бозайниците са разрешени за лов, като районът е популярен сред ловците в България, но и от Гърция и Турция.
В материала са използвани актуални данни от официалните публични регистри към 2022 година.
Проектът „Хабитат Сакар“ се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.