Биотопни се наричат живи или изсъхнали дървета, които осигуряват екологични ниши (микроместообитания) за множество други организми – животни, растения, гъби.
Микроместообитанията в тях могат да бъдат хралупи, цепнатини, частично отделени парчета кора, гниещи части, изливания на смола и други. При живите дървета, формирането на хралупи и цепнатини често е естествен процес, свързан с отчупването на големи клони с последващо загниване на част от ствола, където се е получило нараняването. Отделянето на парчета кора става по различен начин според спецификата на конкретните дървета – при някои видове това е естествен процес, характерен за тях. В други случаи, при изсъхнали дървета, кората може да започне да се отделя от ствола като част от естествените процеси на гниене на мъртвата дървесина. В образувалите се цепнатини и ниши могат да се заселят разнообразни видове гъби, растения, животни.
Някои птици също могат да оформят хралупи в биотопните дървета, като ги издълбават, за да гнездят в тях – това са кълвачите. В следващите години, кълвачите не използват редовно издълбаните хралупи и те се заселват от синигери, скорци, дребни сови, някои видове прилепи и други.
Биотопните дървета са важни за редица прилепи като дългоухия нощник, тъй като женските индивиди формират малки родилни колонии в цепнатини на кората и хралупи на дърветата, а мъжките живеят поединично или могат да се присъединят към колонията. За всички останали прилепи плодните дървета осигуряват хранителна база, привличайки около себе си насекоми във важни за прилепите периоди като например подготовката за хибернация. За да бъде дадено дърво определено и маркирано като биотопно (хабитатно,) то трябва да притежава следните характеристики: да бъде старо и голямо – с диаметър на ствола над 30 см; да бъде стабилно – здрава обвивка на стъблото и добра коренова система, които могат да останат дълго време в земята; да предлага условия за образуване на хралупи, тоест в горните 20% от височината си стъблото да има сърцевинно или външно гниене; части от кората му да са отделени от стъблото, осигурявайки пукнатини и цепнатини. Плодните дървета също са подходящи за бъдат маркирани като биотопни, защото концентрират биологични видове (например насекоми и съответно прилепи) по време на зреенето на плодовете.
Биотопните дървета, отговарящи на някои от изброените критерии могат да са мъртви или живи, като и двата варианта са изключително важни поради специфичните им характеристики, нужни за живота на много видове, включително прилепите.
В рамките на проекта „Хабитат Сакар“ дейността по маркирането на биотопните дървета беше разделена на два етапа проучване, локализиране и описване на биотопните дървета, след което тяхното маркиране с траен знак, разпознаваем за горските служители и посетителите. Символът е зелен силует на кълвач на бял фон. Целта му е да предпазва дървото от отсичане, като в резултат на това ще бъдат опазени убежищата на прилепите и редица други видове. Знакът е един за цяла България и е избран по проект „Изграждане на капацитет за устойчиво управление на гори в Натура 2000 зони в област Смолян”.
Проектът „Хабитат Сакар“ се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.
